Мораторна лихва и мораторна неустойка при неизпьлнение на парични задьлжения според бьлгарското правоud(Penalty stipulation and default interest as penal stipulations for non fulfillment of a monetary obligation under the Bulgarian law)

摘要

Традиционно в правната доктрина и съдебна практика мораторната неустойка и мораторнаталихва се разглеждат udкато алтернативни форми на обезщетение при забавено изпълнение на валидно възникнало парично задължение. За разлика от договорната неустойка за забава, която е част от уговореното между страните, мораторната законна лихва обезщетява забавеното изпълнение на парично задължение и се прилага във всички случаи, когато не е уговорено друго обезщетение за вреди.Въпреки съществуващата обилната съдебна практика по прилагане на тези два института, налицеса редица противоречиво разрешавани въпрос като този за поредността при погасяване на главницата и на начислената udвърху нея законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, за възможността при уговорена мораторна неустойка да се претендира обезщетение на основание чл. 86 ЗЗД, а така и относно възможността обезщетение по чл. 86 ЗЗД да се претендира и при неизпълнение на задължение за плащане на неустойка за забава. Тези и редица други въпроси, от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, са обект на настоящето изложение.ud(In the legal doctrine and case law, penalty stipulation and default interest (in the case of moradebitoris) considered as alternative forms of compensation for delayed performance of a valid monetary obligation. Unlike the contractual penalty for delay, which is part of the agreement between the parties, the default legal interest compensates for the delayed performance of a pecuniary obligation and applies in all cases where no other compensation for damages has been negotiated. Despite the abundant jurisprudence on the application of these two institutes, there are a still exuberance of controversially resolved issues such as the one on the order in which the main obligation and the default interest are considered fulfilled, where the debtor has not declared which obligation he extinguishes with the partial payment made, as well as about the questioned possibility whether when there is an agreed moratorial penalty, the claimant can choose to pretend compensation under Art.86 of the Bulgarian Law of Obligations and Contracts. These and a number of other problems, relevant to the correct application of the law and the development of the law, are the subject of this article.)